You Are here: Home Новини Предстоящи промени в търговския закон.

21 -September -2017

Предстоящи промени в търговския закон.

ПДФ

Проект за изменение на Търговския закон, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието предвижда плащанията по търговски сделки да се извършват в 30-дневен срок от получаване на фактурата. Сега в закона няма задължение за своевременно плащане и това е причина за огромна междуфирмена задлъжнялост, както и за неплащане от централната и местната власт.


 
В мотивите на законопроекта се посочва,че: ” С  проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговски закон (ЗИД на ТЗ) се въвеждат изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.) (Директива 2011/7/ЕС). Крайният срок за транспонирането й е 16 март 2013 г.
 
Целта на директивата, а оттам и на настоящия законопроект е да се въведат законодателни мерки, чрез които да се противодейства на наложилата се напоследък практика плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение. Това оказва отрицателен ефект върху ликвидните активи и усложнява финансовото управление на предприятията. Забавените плащания се отразяват на конкурентоспособността и жизнеспособността на дружествата, особено на малките и средните предприятия. Забавените плащания могат също така да бъдат причина за фалити на жизнеспособни предприятия и в най-лошия случай имат потенциал да дадат началото на серия фалити по веригата на доставки. Този риск сериозно се увеличава в условията на икономически спад, когато достъпът до финансиране е особено труден и като цяло се отразява негативно на икономическия живот.
Забавата на дължимите плащания е привлекателна алтернатива за длъжниците поради ниските или отсъстващи лихви за забава и бавните процедури по събиране на вземанията. За да бъдат обезсърчени добилите популярност практики за забавяне на плащанията са необходими промени, които да създадат култура на плащане в срок. Тези промени включват въвеждането на нови разпоредби относно сроковете за плащане (§ 2 – чл. 303, ал. 2-4) и обезщетяването на кредиторите за понесените разходи (§ 3 -чл. 307а), както и, inter alia, определянето на изключването на правото на обезщетяване за разноските по събирането като явна злоупотреба (§ 4 – чл. 307б).
Във връзка с необходимостта от справедливо обезщетение за разноските по събиране на вземането, вследствие на забавено плащане, в  § 3 – чл. 307а се предвижда, че наред с възможността да търси разноски и обезщетение съобразно общите правила, кредиторът има право на  фиксирана сума в размер от 80 лева. Целта на обезщетението под формата на фиксирана сума е да спести на кредитора доказването на административните и вътрешните разноски, свързани със събиране на вземането.
 
В съответствие с Директива 2011/7/ЕC законопроектът предвижда съществуването на два режима – диспозитивен и императивен -  в зависимост от качеството на длъжника. Когато длъжник по търговска сделка е субект по чл. 7 т. 1-4 от Закона за обществените поръчки, страните по сделката не могат да се уговарят условия, които се отклоняват от предвиденото в чл. 303, ал. 2 и 3 и чл. 307а (чл. 303, ал. 4 и 307б). Извън тази хипотеза, правилата на чл. 303, ал. 2 и 3 и на чл. 307 имат диспозитивен характер, а рамката, в която страните по сделката могат да се отклоняват от тях се дава от общите правила на облигационното право или т.нар. от директивата „явна злоупотреба”.
Предвиждането на по-строги правила за субектите по чл. 7 т. 1-4 от Закона за обществените поръчки се налага, защото  източниците на приходи на публичните органи са по-сигурни, предвидими и непрекъснати. Публичните органи получават финансиране при по-привлекателни условия, като същевременно зависят в по-малка степен от изграждането на стабилни търговски връзки.”
 
Проект
 
 
                                                      ЗАКОН
                   ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
                            НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
(Обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61  и  103 от 1993 г., бр. 63 от  1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83,  86 и  104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39,  52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, бр.59, бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50,  67, 70, 100  и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и  бр. 82 от 2009 г. , бр. 41 и 101от 2010 г.,  бр. 14, 18 и 34 от 2011 г.)
 
 
§ 1. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал.1.
Създава се ал.2:
„(2) Разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и 3, чл. 307а и на чл. 307б се прилагат и когато поне една от страните по сделката е лице по чл. 2, т. 2.”
 
§ 2. В чл. 303 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал.1
Създават се ал.2, 3 и 4:
        “(2) Ако не е уговорено друго, плащането трябва да се извърши в срок от тридесет дни от деня на получаване на фактурата от длъжника или на друга покана за плащане. Когато този ден не може да се установи или фактурата или поканата за плащане са получени преди стоката или услугата, срокът започва да тече от деня на получаването им. Страните могат уговорят срок за плащане по-дълъг от шестдесет дни, при условията на чл. 307б.
        (3) Когато договорът или законът предвиждат преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал.2 започва да тече от приемането или приключване на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени от длъжника преди това. Ако не е уговорено друго, срокът за преглеждане или проверка е тридесет дни, от датата на получаване на стоката или услугата,  като страните могат да уговорят по-дълъг срок при условията на чл. 307б, включително и когато страна по договора е възложител по чл. 7, т.1-4  от Закона за обществените поръчки.
         (4) Когато длъжникът е възложител по чл. 7, т.1- 4 от Закона за обществените поръчки, не се допуска уговаряне на срок за плащане по-дълъг от тридесет дни.”.
 
§ 3. Създава се чл. 307а:
„Неизпълнение на парично задължение
       Чл. 307а. При забава на парично задължение, когато кредиторът е изпълнил задълженията си по договор, ако друго не е уговорено, той има право на обезщетение в размер на законната лихва, както и на разноски за събиране на вземането си в размер на осемдесет лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси разноски и обезщетение за вреди в по – висок размер съобразно общите правила.”
 
§ 4. Създава се чл. 307б:
„Ограничаване на отговорността
         Чл. 307б. Клаузи, които изключват или ограничават отговорността по чл. 307а имат действие само когато длъжникът не е възложител по чл. 7, т.1-4  от Закона за обществените поръчки и естеството на стоката или услугата, предмет на сделката или обективна причина оправдават това.”
 
 
 
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
 
 
§ 5. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.).
 
 
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Вижте ни във Facebook