You Are here: Home Новини ВАС против българските адвокати, защитавайки незаконните сайтове advokatami.bg и pravatami.bg.

15 -December -2018

ВАС против българските адвокати, защитавайки незаконните сайтове advokatami.bg и pravatami.bg.

ПДФ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 6871

София, 28.05.2018

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Аделина Ковачева

Членове: Кремена Хараланова и Бисерка Цанева

по адм. дело № 5951/2018.

 

Производството е по реда на чл.197 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от адвокат Атанас Костов против мълчалив отказ на Комисия за защита на конкуренцията да образува производство против Сдружение [ЮЛ] и [фирма]. Прави възражения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради допуснати от сдружението и търговското дружество нарушения по чл.33, ал.1 във връзка с чл.34 ЗЗК във връзка с чл.42, ал.1 ЗА. 

Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по жалбата.

При преценка на процесуалната допустимост на жалбата, съдът взе предвид следните обстоятелства:

На 18.01.2018 г. жалбоподателят е подал пред Комисия за защита на конкуренцията сигнал против Сдружение [ЮЛ] и [фирма] за извършени нарушения на чл.33, ал.1 във връзка с чл.34 ЗЗК във връзка с чл.42, ал.1 ЗА. Заявил е, че подава сигнала с убеденост, че го прави от името на всички колеги адвокати в страната и в името на опазване законните интереси на гражданите. Изложил е факти и обстоятелства, които според него, обективират състава на заблуждаващата и сравнителна реклама, като проявни форми на нелоялната конкуренция. Изразил е надежда, комисията да образува производство на базата на така подадения сигнал и да ангажира отговорността на определените ответни страни по ЗЗК - собственици на сайтовете www.advokatami.bg  и www.pravatami.bg, а също и по ЗА. Приложил е писмени доказателства. 

КЗК е приела сигнала, като повод за извършване на предварително проучване с оглед образуване на производство по реда на чл.38, ал.1 ЗЗК – по нейна инициатива. За целта е изискала с писмо от 13.02.2018 г. от управителите на [фирма] становище във връзка с изложените твърдения в сигнала с поставени въпроси и информация и доказателства, които следва да й бъдат предоставени. Писменото становище с приложени към нея него писмени доказателства е представено от управителя на търговското дружество на 21.02.2008 г. С писмо от 8.03.2018 г., КЗК е информирала подателя на сигнала за извършеното от нея предварително проучване за установяване наличието на основания за образуване на производство по нейна инициатива за разследване на евентуално извършени нарушения по Глава VІІ от ЗЗК от страна на [фирма], собственик на сайтовете www.advokatami.bg и www.pravatami.bg. За целта е описала предоставените в хода му информация и доказателства и установените с тях обстоятелства. Изразила е благодарност на подателя за изпратения от него сигнал.

С оглед установените факти, съдът намира, че подадената жалба срещу мълчалив отказ на КЗК, като компетентен административен орган да образува производство по ЗЗК, е процесуално недопустима. В самата жалба пред съда, жалбоподателят е подчертал, като основание за подаването й чл.81, ал.1 АПК във връзка с чл.84, ал.2 АПК. Така посочените правни основания се намират в глава шеста от АПК „Оспорване на административните актове по административен ред” Нормата на чл.81, ал.1 от нея касае правната възможност, индивидуалните и общи административни актове да бъда оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. А чл.84, ал.2 определя срок за оспорване на мълчаливия отказ – един месец от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. КЗК няма висшестоящ административен орган и нейните актове подлежат на обжалване пред съда. Поради това по отношение на тях не намира приложение Глава шеста от АПК, съответно посочените, като правно основание за подаване на жалбата, разпоредби от нея. 

Обжалването на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт пред съда, е изрично уредено в Раздел ІV от Глава десета на АПК. Разпоредбата на чл.197 определя, като предмет на обжалване, изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. От съдържанието на тази правна норма недвусмислено се установява, че само изричните отказа за разглеждане на искане, могат да бъдат обжалвани пред съда. Налага се извод, че мълчаливи откази за образуване на административно производство, не могат да бъдат годен предмет на съдебно обжалване. Тази законодателна концепция е функционално свързана с въведената фикция в чл.57, ал.1 АПК, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде поисканият акт. То е свързано на свой ред с правото на инициаторите на административното производство да обжалват самостоятелно мълчаливите откази, като индивидуални административни актове по реда на чл.145 и следващите от АПК в срока по чл.149, ал.2 от същия Раздел І – „Оспорване на индивидуални административни актове”. По тези съображения жалбата срещу мълчаливия отказ на КЗК да образува производство по отправения до нея сигнал, е лишена от предмет, годен да бъде обект на съдебно оспорване и е процесуално недопустима.

При условията на алтернативност, съдът намира, че изпратеното на 8.03.2018 г. до жалбоподателя писмо от КЗК за резултатите от предварителната проверка, не съставлява и изричен отказ за образуване на производство по издаване на административен акт. Производството по установяване на нарушения и налагане на санкции по Глава седма от ЗЗК, където се намират съставите на нелоялната конкуренция, включващи заблуждаващата и сравнителната реклама, се образува на едно от двете основания – чл.38, ал.1, т.1 или т.3 ЗЗК, към които препраща чл.94, ал.1 от същия закон. Първото от тях е по решение на комисията – т.1; второто е по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон – т.3 на чл.38, ал.1. Разпоредбата на чл.94, ал.2 препраща по отношение на реквизитите и съдържанието на искането по чл.38, ал.1, т.3 към изискванията, въведени в чл.71, ал.1 от закона. 

Подаденият сигнал на 18.01.2018 г. до КЗК не съставлява искане по чл.38, ал.1, т.3 ЗЗК, а сигнализира комисията за вземане на решение за образуване на производство по чл.38, т.1 от закона. Касае се за нейно правомощие, упражняването на което е предоставено изцяло на оперативната й самостоятелност и не съставлява административен акт, годен да бъде обект на обжалване относно законосъобразността му по смисъла на чл.64, ал.1 ЗЗК. Налице е процесуална пречка по чл.159, т.1 АПК за разглеждане на жалба срещу изричен отказ.

На трето място е налице процесуална пречка и по смисъла на чл.159, т.4 АПК за разглеждане на тази жалба, поради липса на законово защитен правен интерес за жалбоподателя. В производството по вземане на решение по чл.38, ал.1, т.1 ЗЗК от комисията да образува производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, съответно на трето лице с правен интерес или заинтересована страна. Участниците в производството са определени в нормата на чл.43 ЗЗК и са две категории: Първата категория са страните. Те са определени в ал.1 на разпоредбата, като лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон. Имат се предвид лицата, подали искане по чл.38, ал.1, т.3 и лицата по чл.38, ал.1, т.6 от закона. Заинтересованите лица на свой ред са определени в ал.2 на чл.43. Жалбоподателят не попада в нито една от тези категории и няма законово защитен правен интерес от обжалване. В аналогичен смисъл е и съдебната практика, отразена в определение № 7393 от 30.05.2013 г. по адм.дело № 5745/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.

Същевременно жалбоподателят няма качеството на трето лице с правен интерес от обжалване, тъй като подаването на сигнал до КЗК за образуване на служебно производство, не поражда за него право да изисква постановяване на решение по чл.38, ал.1, т.1. Съответно той не е адресат на отказ - мълчалив или изричен - да се вземе такова решение.

По тези три групи съобръжения, съдът намира, че подадената жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на прекратяване.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от адвокат Атанас Костов против мълчалив отказ на Комисия за защита на конкуренцията да образува производство по негов сигнал от 18.01.2018 г. против Сдружение [ЮЛ] и [фирма].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 5951/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с частна жалба в седмо-дневен срок от съобщаването му на страните.

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Вижте ни във Facebook