You Are here: Home Публикации Договор за поръчка.

17 -November -2018

Договор за поръчка.

ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧКА. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРЕНИКА

1.    Да изпълни поръчката като добър стопанин. Той е длъжен да я изпълни лично. Той може да се замести само в две хипотези:
1.1.    ако е налице съгласие на доверителя;
1.2.    ако заместването е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и от неизвършването му доверителят би претърпял вреди. В този случай довереникът е длъжен да уведоми незабавно доверителя. Той отговаря лично и тази отговорност има две различни основания в двете различни хипотези:
-    ако на довереника не е било позволено да се замества, той отговаря за действията на своя заместник като за свои действия;
-    ако му е било позволено да се замества, той отговаря за лошия избор, т.нар. culpa in eligendo.
И в двата случая тази отговорност е виновна и почива на собственото виновно поведение на довереника.
2.    Довереникът поначало не може да се отклонява от поръчката. Може да се отклони от поръчката винаги, когато условията при отклонението са по-благоприятни за доверителя, т.е. поначало поръчката винаги се смята сключена, уговорена при възможно най-благоприятните условия за доверителя.
Когато условията не са по-благоприятни от уговорените също е възможно отклонение, ако това е необходимо за запазване на интересите на доверителя и не може да бъде взето неговото съгласие.
3.    Довереникът е длъжен и да се съобразява с всички допълнителни нареждания на доверителя.
4.    Да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.
5.    Да пази повереното му имущество и имуществото, което е придобил в изпълнение на поръчката.
6.    Длъжен е да се отчете и да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката или да даде сметка.


ЕЛЕМЕНТИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО:

1.    Да се отчете, да даде сметка - т.е. трябва да изложи пред доверителя всички приходи и разходи, цялата сметка. Трябва да отчете:
1.1.    Актив:
1.1.1.    приходите от изпълнението на поръчката. В тези приходи се включва всичко, което довереникът е получил от третите лица в изпълнение на поръчката. Но в актива не се включва онова, което довереникът е придобил на някакво лично основание: напр. ако довереникът е получил някаква комисионна или някакъв бакшиш, той не е длъжен да отчита тези суми на доверителя, той може да отговаря за неизпълнение на своето задължение, но не е длъжен да отчита тези суми. Ако обаче довереникът е получил нещо в повече от уговореното, но във връзка с изпълнението на поръчката, той е длъжен да го отчете. Това не се отнася обаче до случая, в който са заплатени в повече суми в грешка - налице е неоснователно обогатяване и тогава се минава по общия ред;
1.1.2.    всичко онова, което е получил от доверителя в изпълнение на поръчката;
1.1.3.    в приходите довереникът трябва да отчете и всички вреди и всички насъбрани приходи, които всъщност са в тежест на доверителя.
1.2.    Пасив:
1.2.1.    всички разноски;
1.2.2.    всички лихви върху разноските;
1.2.3.    всички вреди, които довереникът е понесъл в изпълнение на поръчката;
1.2.4.    онова, което той вече е върнал на доверителя.
2.    Да върне, да предаде онова, което е получил в изпълнение на поръчката - документите, които са издадени във връзка с изпълнението на поръчката;
3.    Да прехвърли правата и задълженията по поръчката, но това задължение е налице само в случай, че довереникът е действал от свое име, защото ако е действал от името на доверителя всички права и задължения се пораждат директно в неговия (на доверителя) патримониум и не е нужно да има отчетна сделка. Тази отчетна сделка се урежда по общите правила: напр. ако довереникът е придобил недвижим имот, той трябва да го прехвърли на доверителя с нотариален акт, ако е действал от свое име (ако е придобил вземане - чрез цесия; ценна книга - по съответния ред; лек автомобил - чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите).

КОНКУРЕНЦИЯ НА ПРАВА ТА НА ДОВЕРЕНИК И ДОВЕРИТЕЛ С ОГЛЕД НА ТРЕТИТЕ ЛИЦА

Тази конкуренция възниква в случай, че довереникът действа от свое име.
Правилото е чл. 292/2 ЗЗД:
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Тази разпоредба поставя една фикция, тъй като преди прехвърлянето, преди отчетната сделка, правата, които довереникът е придобил се смятат за права на доверителя за определени лица и в определени случаи. 
Независимо че няма извършена отчетна сделка, правата, които довереникът е придобил от третите лица по изпълнителната сделка се смятат за права на доверителя във вътрешните отношения довереник-доверител спрямо недобросъвестните трети лица и спрямо недобросъвестните кредитори на довереника. А недобросъвестни са онези лица и кредитори, които знаят, че довереникът действа за друг. Нещо повече: правата, които довереникът е придобил се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, предхождаща налагането на запор. Това правило е създадено за защита интереса на доверителя пред този на кредиторите на довереника.
1.    Без значение е момента, в който възниква недобросъвестността, защото по принцип има едно общо правило, което казва, че последваща недобросъвестност не вреди, т.е. ако едно лице е било добросъвестно напр. в момента на установяването на владението, то дори да стане недобросъвестно по-късно: не губи от това. Обаче това правило няма действие в хипотезата на чл. 292/2: ако третите лица станат недобросъвестни по-късно, след сключването на изпълнителната сделка за тях ще важи това правило.
2.    Третото изречения на ал.2: Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. Това изречение има значение само относно движимите вещи. При недвижимите имоти важи конкуренцията между вписването на нотариалния акт по отчетната сделка и възбраната от кредиторите.
3.    Правилото на чл. 292/2/изр.2, 3 и 4 се отнасят само за придобитите права, но не и за задълженията.
4.    Смята се, че в случаите когато правата се смятат за права на доверителя третите лица имат пряк иск срещу него.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРИТЕЛЯ

1.    Ако довереникът е понесъл някакви разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо поначало след понасянето на разноските, но е възможно да се уговори авансиране. Освен това се дължат и лихви върху разноските по силата на правилото на чл. 285 (става дума за законна лихва): Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Законната лихва не е мораторна по своята същност, тъй като доверителят не е изпаднал в забава. Това е един от случаите, в които се дължи законна лихва "в изрично посочените в закона случаи".
2.    Доверителят е длъжен да заплати обезщетение за понесените от довереника вреди. Разграничаването между вредите и разноските: за разлика от разноските се смята, че вредите имат случаен характер, т.е. това са разноските, които са понесени от довереника, но имат извънреден и случаен характер. Те може и да не са така тясно свързани с изпълнението на самата поръчка, но при всички положения трябва да има пряка причинна връзка между вредите и изпълнението на поръчката.
Смята се, че доверителят дължи обезщетение само за претърпените загуби, а не за пропуснатите ползи. Това виждане е основателно: идеята е, че в основата на всички тези вземания, които има довереника спрямо доверителя (вкл. и вземането за обезщетение за вреди) стои не принципа за непозволено увреждане, а принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Това изрично не е посочено, но така се приема в литературата, а такъв е бил и текста на стария ЗЗД, откъдето е заимствано това правило (там се говори само за загуби). Има специални правила за посочените вземания - чл. 288

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОРЪЧКАТА


Специални способи за прекратяване:
1.    Смъртта на довереника или доверителя - договорът за поръчка е свързан с личността на страните. 
2.    Поставянето под запрещение на довереника или доверителя. В закона не е казано поставянето под какво запрещение прекратява поръчката по право, но като че ли доминира виждането, че само поставянето под пълно запрещение прекратява договора по право, но въпросът е спорен.
3.    Прекратяването на личността на юридическо лице. Когато довереникът или доверителят е юридическо лице, с прекратяването му също се прекратява договора за поръчка.
В тези случаи, когато договорът се прекратява по право се прекратява правоотношението, прекратяват се правата и задълженията занапред, и съответно не се дължи тяхното изпълнение занапред, за в бъдеще. Но задълженията, които са възникнали до този момент остават и тяхното изпълнение може да се иска на общо основание, вкл. то може да се наследява (напр. вземането за разноски, за вреди и т.н.).
С цел да бъдат защитени страните при тези основания за прекратяване чл. 291 ЗЗД създава едно специално правило, което предвижда, че в тези случаи наследниците или правоприемниците или настойника и попечителя или ликвидатора “трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.". Ако те не направят това вероятно ще възникне едно вземане за вреди, ако такива са претърпени по общия ред.
4.    Оттегляне и отказ. Оттеглянето се извършва с едностранно изявление на доверителя, а отказът с едностранно изявление на довереника. Това са едностранни, неформални изявления, които произвеждат действие за в бъдеще. Тези изявления трябва да се различават от изявленията за разваляне. Тъй като оттеглянето или отказът от поръчката могат да застрашат интересите на насрещната страна законодателят е създал няколко специални правила, които да гарантират този интерес:
4.1.    Чл. 289 ЗЗД: Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.
Отказ може да се прави доколкото е основателен. А кога е основателен е фактически въпрос - напр. ще е основателен, ако не се заплащат навреме разноските, или ако трябва да се авансират; разноски, тъй като самият довереник няма средства, за да ги покрие.
Изисква се и довереникът своевременно да уведоми доверителя за своя отказ.
Ако тези две предпоставки не са налице довереникът дължи обезщетение за вреди.
4.2.    Чл. 290 ЗЗД: Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.
Ако довереникът продължава да изпълнява поръчката без да знае и без да е могъл да узнае за оттеглянето и доверителят е обвързан от действията му. Поначало оттеглянето на поръчката произвежда действие не от момента на извършването си, а от момента на узнаването от довереника или от момента, в който той е могъл да узнае.

Вашия персонализиран договор за поръчка можете да получите незабавно чрез запитване тук: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Вижте ни във Facebook