You Are here: Home Публикации Какво трябва да знаете, ако сте поръчител?

21 -September -2017

Какво трябва да знаете, ако сте поръчител?

Много често когато банка предоставя кредит, едно от изискванията е за обезпечение на кредита, кредитоискателят да намери лице (физическо или юридическо), което да поръчителства за изпълнението на неговото задължение към банката. Поръчителството се осъществява със сключането на писмен договор между поръчителя и банката. Много хора подписват договор за поръчителство по различни причини: да помогне на приятел, който желае да вземе кредит от банка, да изпълни някакъв дълг към лицето, което кандидатства за кредит или просто защото някой негов познат кредитоискател му е казал „просто ела за един подпис, защото банката го иска, за да ми отпусне кредита“.

Независимо от  причините, всяко лице, било то физическо или юридическо, преди да сложи подписа си на договор за поръчителство, следва да знае правата си, които придобива от договора и от закона, както и възможните последствия, които биха могли да засегнат неговото имущество.

Сключвайки договора за поръчителство, поръчителят обезпечава задължението на кредитополучателя пред банката; иначе казано, поръчителят отговаря със своето имущество пред банката в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си да върне получения кредит и банката започне съдебни действия срещу длъжника и поръчителя.

При предприемане на съдебни действия от страна на банката, тя има право да се удовотлевори от имуществото и на кредитополучателя (вече длъжник) и на поръчителя. Срещу кое имущество първо ще насочи изпълненето кредитора е по негово усмотрение, тоест може да се окаже, че той ще предпочете да събере вземането си от имуществото на поръчителя (защото например неговото имущество е по-бързо ликвидно). Поръчителят ще отговаря пред кредитора с цялото си секвестируемо имущество; все пак, той има право на общо основание да направи възражения, при условие, че изпълнението е насочено към негово имущество, което той смята за несеквистируемо.

Поръчителят отговоря за цялото задължение на длъжника, освен ако не е уговорено друго. Задълението включва непогасена главница, лихви и разноски (включително разноски по издаване на изпълнителен лист, разноски по образувано изпълнително дело, адвокатски хонорари).

Поръчителят носи отговорност за задължението на длъжника и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в шестмесечен срок от настъпване на падежа на главното задължение. От това следва, че ако кредиторът не е съобразил да предяви иска си срещу поръчителя в шестмесечен срок от падежа на главното задължение, то поръчителят може да възрази срещу предприетите срещу него съдебни действия. Следва да се има впредвид, че за падеж на задължението се счита момента, в който задължението е станало изискуемо; това може да бъде крайният срок за погасяване на кредита, който краен срок е упоменат в договора за кредит. Падежът на задължението също така е и моментът, в който банката направи кредита предсрочно изискуем. Именно от този момент тече шестмесечния срок, в който банката следва да предяви иск против поръчителя. Така, тълкувателно решение 4 от 2014г. на ВКС, ОСГТК, което казва:

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

По този въпрос тълкувателното дело е образувано на основание чл.292 ГПК поради констатирано противоречие в практиката на ВКС.

Според едното от дадените разрешения заявлението на банката -кредитор по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение представлява упражняване на правомощието й да направи целия остатък от кредита предсрочно изискуем. Според второто разрешение банката - кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417, т.2 ГПК.

ОСГТК на ВКС приема за правилно второто разрешение.

По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ- чл.418, ал.3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.

Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.

 

От законовата разпоредба на член 147 от Закона за задълженията и договорите и от тълкуванието на върховните съдии за момента на настъпване на предсрочната изискуемост означава, че за поръчителя е от изключителна важност да прибегне до услугите на юрист, специалист в областта на банковото и облигационното, за да може да се провери чрез справка по делото дали кредиторът е спазил законовия шестмесечен срок за предевяване на иска. Най-вероятно, поръчителят ще разбере, че кредитът е обявен за  предсрочно изискуем и са предприети изпълнителни действия в момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Това е и моментът, в който той ще има възможност да подаде възражение, ако счита, че има нередностти по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и нередности по издаването на изпълнителен лист.

Поръчителят, при започнало съдебно изпълнение срещу него, има право да противопостави на кредитора всички възражения, които длъжникът има срещу него (като например изтекла давност на лихви, на част от лихвите и/или на главницата), както и да направи прихващане с вземания на длъжника.

При условие, че поръчителят изпълни задължението на длъжника, той може да встъпи в правата на кредитора към длъжника и да предприеме съдебни действия срещу длъжника за събиране на сумите, които е заплатил на кредитора. Това означава, че той на свой ред ще стане кредитор на длъжника и ще има всичките законови възможности да си възвърне платеното от него, като насочи изпълнение срещу имуществото на длъжника.

Също така, когато задължението е обезпечено от няколко поръчители, то този поръчител, който плати задължението може да иска от остананлите поръчители припадащите им се части.

От казаното по-горе се вижда, че подписването на договор за поръчителство може да „донесе“ тежки и неприятни имуществени последици за поръчителя. Затова е препоръчително преди да се подпише договор за поръчителство, както и при вече подписан договор и започнато съдебно изпълнение срещу имуществото на поръчителя да се потърси правна консултация с юрист, специалист в областа на облигазионното и банково право, за да може поръчителят да избегне ненужни грешки и да се възползва от правата, които законът му предоставя.

 

 

Автор:  Адвокат Васил Динков

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Вижте ни във Facebook