You Are here: Home Публикации Обезщетение и неустойка за забава.

21 -September -2017

Обезщетение и неустойка за забава.

В Тълкувателно решение № 7 от 2014 г., постановено по т.д. № 7/2013 г., на ОСГТК на ВКС, се прие, че „не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена“.
Предвид приетото в тълкувателното решение, при неустойката за забава могат да се поставят някои въпроси. Може ли да се търси обезщетение или неустойка за забава преди изпълнението или с иска за реално изпълнение? Каква ще е съдбата на платеното, ако по-късно договорът бъде развален?

1. Преди всичко се поставя въпросът за характера на вредите от забава на длъжника и кога възниква правото на обезщетение за забава
В доктрината е изказано мнението, че закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението1. Изводът се аргументира с правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Там е казано, че в случай на неизпълнение „кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата“. Ясно е, че кредиторът може да не претендира обезщетение или неустойка за забава, а само да търси точното изпълнение на задължението. Остава открит въпросът дали може да предяви иск само за мораторно обезщетение или неустойка, без да се иска точно изпълнение.
Смятам, че едновременното упражняване на двете претенции е само една възможност, но не и необходимост. Двете права са самостоятелни и не виждам пречка да бъдат упражнени поотделно. Възможно е например целта на кредитора при търсене само на вредите от забавата да бъде стимулиране на длъжника към доброволно изпълнение на задължението. Вероятно възражение срещу тезата за допустимост на самостоятелното искане на обезщетение или неустойка за забава може да се обоснове с обстоятелството, че към даден момент, предхождащ изпълнението, размерът на задължението няма да е окончателно определен. Във връзка с това следва да се има предвид, че няма пречка искът за обезщетение да бъде предявен като частичен и размерът да се изчисли до определен ден на забавата. Когато става въпрос за неустойка, трябва да се има предвид и възможността да е установен краен предел за начисляването й. При достигането на този праг неустойката може да бъде потърсена, още повече че погасителната давност ще започне да тече съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД. В теорията е изразено разбирането, че в този случай може да се мисли, че неустойката не е чисто мораторна, а изпълнява функции и на компенсаторна неустойка2. Тезата заслужава внимание, но е необходима и конкретна преценка при съпоставка между стойността на дължимата престация и определената горна граница на неустойката. Когато ограничението на неустойката е съответно по размер на стойността на престацията, този извод може да бъде споделен.
И така, преди да се стигне до разваляне на договора, кредиторът може да предяви искове за реално изпълнение и за обезщетение за забава - заедно или поотделно.

Възприетата в тълкувателното решение теза относно обусловеността на отговорността за забава от налично изпълнение може да бъде подкрепена с една уговорка. Забавата на длъжника може да причини на кредитора загуби и пропуснати ползи, а също така и неимуществени вреди. Принципът е, че всички вреди следва да бъдат поправени3. Претърпяна загуба може да представляват разноски, извършени, за да се вземе под наем друга вещ, заместваща липсващия предмет на престацията за периода на забавата. Пропуснатата полза се обосновава с невъзможността кредиторът да се ползва от престацията през периода на забавата. Тези вреди настъпват, независимо от това дали в крайна сметка длъжникът ще изпълни или не. При пълно (и окончателно) неизпълнение кредиторът може да търси компенсаторно обезщетение (обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД). То обаче покрива не само равностойността на престацията, но и вредите, включително тези от забавата до момента на окончателното неизпълнение4. Именно по този елемент компенсаторното обезщетение се отличава от правото на кредитора да получи парична сума, необходима да си набави сам дължимата престация - чл. 80, ал. 1 ЗЗД.
Аргумент в тази посока може да се изведе и от правилото на чл. 79, ал. 2 ЗЗД, което разглежда като заместими и икономически равностойни двете възможности: 1) да се плати компенсаторно обезщетение и 2) да се предложи изпълнение заедно с обезщетение за забава. Нелогично е да се говори за „превръщане“ на забавата в пълно неизпълнение. Пълното неизпълнение следва периода на забава и вредите от забавата не се заличават. Вредите от пълното неизпълнение не съвпадат само с равностойността на престацията, а следва да обхванат и всички вреди от неизпълнението, включително вредите от забавата. Затова общият размер на компенсаторното обезщетение ще зависи и от това колко време е продължило очакването задължението да бъде изпълнено. 
Противопоставянето на мораторното и компенсаторното обезщетение следователно не бива да се абсолютизира, понеже би било трудно да се отговори на редица въпроси. Докога кредиторът ще очаква изпълнението, преди да поиска компенсаторно обезщетение? Дали неговото търпение трябва да бъде наказано с отказ да бъдат възмездени пропуснатите ползи заради липсващата престация и да му предложим само нейната равностойност? Това едва ли би го мотивирало да изчаква спокойно изпълнението. Следва ли длъжникът да бъде освободен от отговорност за вредите от забавата? Ако е така, всеки длъжник би предпочел в случай на забава изобщо да не изпълни. Така той би се освободил от задължението да поправи вредите от забавата, а да обезщети „само“ вредите от неизпълнението.
Тясната връзка между мораторното и компенсаторното обезщетение може да се види още по-ясно на плоскостта на лихвата за забава. При неизпълнение на парично задължение длъжникът винаги се счита в забава поради обстоятелството, че изпълнението е обективно възможно. Компенсаторно обезщетение при това положение е немислимо. Как стоят нещата при разваляне на договора? Какво обезщетение ще може да търси например продавачът, който в крайна сметка е развалил договора поради неплащане на цената от купувача? Коя е вредата от неизпълнението по смисъла на чл. 88 ЗЗД? В случая следва да се отчете още едно обстоятелство - дали вещта е била предадена на купувача. Възможните хипотези са две:

  • ако вещта не е била предадена (например продавачът е отказал предаването й на основание възражението за неизпълнен договор), вредата за него може да се изрази в лихвата, която е трябвало да плаща за ползваните на кредит парични средства, от които се е нуждаел;
  • когато вещта е била предадена на купувача, вредата може да има и друг измерител - ползите, от които е бил лишен собственикът, докато неговата вещ се е намирала у купувача. Считам, че обезщетението трябва да покрие по-голямата сума измежду двете - законната лихва и ползите, които е пропуснал продавачът.

2. Съдбата на платеното обезщетение или неустойка за забава при евентуално разваляне на договора
Възможно е обезщетението за забава или мораторната неустойка да се получат самостоятелно или да бъдат присъдени заедно с уважаването на иск за изпълнение - преди договорът да бъде развален. Поставя се въпросът дали при евентуалното разваляне на договора с обратно действие основанието за присъждане на тези суми отпада и се дължи връщането им.
В ТР № 7 от 2014 г. се излагат съображения, че „потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си, като с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава“.
При това формално вярно заключение (че след развалянето вече няма забава) е пропуснато да се уточни, че вредите от „заличената“ забава няма как да бъдат заличени с обратна сила. Както бе посочено, щом има настъпила вреда от забавата, тя трябва да бъде обезщетена във всички случаи, независимо от начина, по който е било прекратено състоянието на забава. В случай на пълно неизпълнение вредата от забавата се инкорпорира в компенсаторното обезщетение, респективно неустойка. При разваляне на договора се дължи друг тип обезщетение за вреди - резолуторно, уредено в чл. 88 ЗЗД. На него съответства резолуторна неустойка. 
Характерът на обезщетението при развален договор също е комплексен и покрива различни по вид вреди5. В доктрината се поддържа, че обезщетението по чл. 88 ЗЗД има две основания: 
1) договорно - покриващо вредите от неизпълнението, от засягането на позитивния интерес на кредитора; и 2) извъндоговорно - относно вредите от отпадането на договорната връзка, т.е. от засягането на негативния интерес на кредитора. Обезщетението за вредите от неизпълнението се различава от компенсаторното обезщетение по това, че не включва равностойността на престацията. То обаче следва да обхваща всички отрицателни последици за интересите на кредитора от неизпълнението, което е било основание за разваляне на договора. Следователно в неговия обем са включени и вредите от това, че престацията не е била на разположение на кредитора за периода от падежа до развалянето на договора. Развалянето заличава облигационната връзка, но не и вредите, които са настъпили за кредитора.
В съдебната практика също се приема, че при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за всички вреди от неизпълнението. То представлява разликата между интереса на кредитора и изпълнението на вземането му и насрещната престация, от изпълнението на която той се освобождава или която му се връща. Обезщетение се дължи и за пропуснатите ползи.6
В особено мнение към ТР № 7 от 2014 г. е направен опит да се обоснове запазването на възникналото по време на действие на разваления договор право на обезщетение или неустойка с аргумента, че обратното действие на развалянето е спрямо първично възникналите от договора права и задължения, но не и спрямо вторично възникналото задължение за обезщетяване. Отговорността за вреди е последица от неизпълнението и не се погасява с обратна сила. Тезата е заимствана от известното Решение № 48 от 1986 г., на ОСГК, в което се подчертава: „развалянето на договора няма обратно действие по отношение на придобитото право от кредитора на обезщетение за вредите, настъпили за него от лошото или непълно неизпълнение на договора. И след развалянето на договора кредиторът може да търси обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнението или лошото изпълнение на договора“.
Всъщност първоначално възникналото задължение за обезщетение или неустойка се погасява, доколкото облигационното отношение по разваления договор се счита за невъзникнало изцяло. Възникналото право на обезщетение би могло да бъде с мораторен или компенсаторен характер, а обезщетение от този вид е несъвместимо с развалянето на договора. Същевременно на мястото на отпадналата отговорност възниква нова - за вредите от неизпълнението по разваления договор, основана на чл. 88 ЗЗД.
Когато някои от вредите (например тези за забава) вече са били обезщетени, докато договорът все още е действал между страните, с развалянето на договора основанието за тази отговорност на длъжника отпада с обратна сила. Платеното подлежи на връщане на основание чл. 55 ЗЗД.
Същевременно за длъжника възниква задължение за обезщетение по чл. 88 ЗЗД. Както бе посочено, предмет на това обезщетение са всички вреди, претърпени от кредитора поради неизпълнението, което означава, че то не би могло да бъде за по-малка сума от платената вече. Обратно - възможно е вредата по чл. 88 ЗЗД да е в по-голям размер. 
В тези случаи е налице основание за прихващане на задължението за връщане на платеното вече обезщетение с нововъзникналата отговорност за вреди при развален договор при условията на чл. 103 ЗЗД. Повечето от предпоставките за компенсацията несъмнено са налице - еднородност и заместимост на дължимото (пари), насрещност на задълженията и изискуемост на активното вземане. Проблем може да възникне по отношение на изискването за ликвидност, но чл. 104, ал. 1 ЗЗД допуска в такъв случай извършването на прихващане под условие - че предявеното в съд вземане бъде уважено.
Прихващането може да бъде извършено от всяка от страните, доколкото и двете вземания са изискуеми. В резултат от него двете вземания ще се погасят до размера на по-малкото. Ще остане да се дължи разликата, ако има такава, и тя би била в полза на обезщетението по чл. 88 ЗЗД. Така че, въпреки отпадането на основанието за плащане на мораторно обезщетение или неустойка, платеното няма да подлежи на връщане. 
По отношение на неустойката обаче има една условност. Поначало задължението за неустойка се поражда независимо от наличието на вреди и от техния размер. Ако забавата не е причинила вреди на кредитора или те са били в размер, по-малък от предвидената неустойка, платената преди разваляне на договора сума може да се окаже по-висока от размера на обезщетението по чл. 88 ЗЗД или уговорената резулаторна неустойка. Тогава прихващането ще погаси задължението до размера на отговорността по чл. 88 ЗЗД, а остатъкът от получената неустойка ще подлежи на връщане.
При определяне размера на обезщетението или неустойката и в двата случая (при мораторно и при резулаторно обезщетение или неустойка) няма да се дължи поправяне на тези вреди, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД).
Разгледаните хипотези не изчерпват възможните усложнения в отношенията между страните по развален договор. Те са достатъчни обаче, за да илюстрират един извод, който на пръв поглед е несъвместим с приетото в ТР № 7/2014 г. (че обезщетение или неустойка за забава не се дължат при разваляне на договора). Изводът е, че когато договорът е развален поради забава на длъжника, вредите от забавата няма да останат в тежест на кредитора. Те ще бъдат покрити от обезщетението по чл. 88 ЗЗД, респективно от уговорената неустойка в случай на разваляне на договора.

 

Автор: Проф. д.ю.н. Методи МАРКОВ

 

Източник: “Труд и Право”

Настоящата статия се използва без комерсиална цел в хипотезата на чл.24, ал.1, т.5 от ЗАПСП.


1 Вж. Таджер, В. Неустойка за забавено изпълнение при развален договор, - В: Правна мисъл, 1987, № 4, с. 79. То се подкрепя и от Русчев, Ив. Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, - В: Норма, 2014, кн. 1, с. 5-32.
2 Така Таджер, В., цит. съч., с. 78.
3 За обезщетяването на пропуснатата полза вж. ТР № 3 от 2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГТК. Относно обезщетяването на неимуществени вреди при неизпълнен договор вж. ТР № 4 от 2012 по т.д. № 4/2012 г., ОСГТК.
4 Вж. Конов, Т. Подбрани съчинения., С., 2010, с. 38.
5 Вж. Стефанов, Ст., Гражданска отговорност при развален договор. - В: Търговско право, 2000, № 4.
6 Вж. Решение № 749 от 2010 г., IV г.о. на ВКС

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Вижте ни във Facebook