You Are here: Home Публикации Правен режим на картелните споразумения.

21 -October -2017

Правен режим на картелните споразумения.

Терминът „картел” произхожда от германската правна система, като първоначално е използван през 1880г., за да се обозначават консорциуми или обединения от предприятия. По късно през 1930г. този термин навлиза и в англо-саксонското право. Интересен исторически факт, е че малко преди началото на Втората световна война (около 1940г.) наименованието „картел” се ползва в контекста на анти-германските настроения, като с него се обозначава „икономическата система на врага”. В самото начало на съществуването си, картелите представляват стабилна и бързо развиваща се икономическата структура, но постфактум в рамките на американската антитръстова кампания се поема юридическата битка за забраната им в световен мащаб. Картел или картелно споразумение е вид монополно, формално или неформално юридическо и/или икономическо съглашение за съгласуване на пазарни стратегии или поведение, касаещи практически независими стопански субекти, с оглед определяне на сходни или идентични финансови параметри на предлагани стоки или услуги. За разлика от другите, по-устойчиви форми на монополистични структури (синдикати, тръстове, концерни), при картелните споразумения почти винаги всеки търговец, участващ в картела, съхранявайки финансовата си и производствена самостоятелност като търговски субект. Картелните структури могат да имат за предмет различни съглашенията: такива, свързани с ценообразуване, налагане на сфера на влияние, условия на продажба, използване на патенти, търговски марки и друг вид интелектуална собственост, регулиране на обема на производството, съгласуване на условията на продажбата на продукцията, наемане на работна ръка и т.н. По принцип картелите се развиват и съществуват в рамките на един отрасъл. Специфична особеност при картелните споразумения е фактът, че въпреки своята финансова, търговска и производствена самостоятелност, участниците в картела загубват юридическата си възможност да вземат самостоятелни пазарни решения в рамките на съглашението. Олигополът (от гръцки ὀλίγος — малочислен и гръцки πωλέω— продавам, търгувам) е вид картел по формата на пазарна структура, при която производството и продажбите в някой сегмент на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се обяснява с факта, че нови фирми, с идентичен предмет на дейност трудно проникват постфъктум на този пазар. При такава ситуация решенията на една от фирмите силно влияят на решенията и на другите. Всяка от фирмите би искала да стане монополист, но конкуренцията на другите не и позволява.

Ако един от участниците намали цените, например, потребители биха се ориентирали към него. Останалите производители би следвало или да намаляват цените или да предложат по-голям брой или обем услуги. Затова в олигополите фирмите не се конкурират ценово, т.е между тях обикновено се получава негласно споразумение за общо ниво на цените, така че да не се ощетяват помежду си. Точно тази форма на олигопол се нарича картел. В него договарящите се страни определят общо ниво на производството или предлагане на цени на услуги, което би осигурило добра печалба на всички. Определя се и квота на всеки от участниците в общото производство, както и възможните пазари за реализация. Олигополите се считат за нежелателни, тъй като при тях се повишава рискът от ценови споразумения между компаниите, което накърнява интересите на потребителите. При олигопол фирмите се конкурират предимно чрез маркетингови стратегии, услуги, съпътстващи продукта и др. Друго разграничение на картелите е на „частни” и „публични”. В практиката няма изградени ясни критерии дали публичните картели са „по-малко вредни” за обществото, тъй като обикновено дадено национално правителство ги подкрепя и те са много по-ефективни - следователно потенциално социално вредни. В случаите на публичен картел, правителството може да създаде и да наложи спазването на правилата, отнасящи се до цени на стоки или услуги, както и на тяхното предлагане или производство и/или други подобни мерки с директен обществен резонанс. Пример за публични картели са тези, които касаят износа или морските доставки.

В много страни картелите са разрешени в отрасли на промишлеността и икономиката, при които се изисква стабилност на цените или се цели рационализиране на производството и излишния капацитет. В Япония например такива договорености са били разрешени в стоманодобива, топенето на алуминий, корабостроенето и различни отрасли на химическата промишленост. Публичните картели са били разрешени в САЩ по време на „Голямата депресия” през 1930 г. и продължават да бъдат толерирани малко след Втората световна война в отрасли на промишлеността като добива на въглища и производството на петрол. Картелите също така играят обширна роля в германската икономиката в периода между двете световни войни. Съществуват и т.нар. международни картелни споразумения за търговия с основни ресурси и продукти, например кафе, захар, калай и най-вече петрол (пример за това е организацията ОПЕК), като те имат публичен ефект на базата на международни договори, сключени между различните национални правителства. Друг интересен вид картели са т.нар „кризисни” такива, които обикновено са организирани от правителствата за различни индустрии или продукти в различни страни, с цел да се фиксират цени или обеми на производство и разпространение в периоди на остър икономически срив. Известният американски икономист Мъри Ротбард изказва интересно мнение, че непрекъснато коментираният Федерален резерв в САЩ е най-очевидният пример за публичен картел, като пример за картелно споразумение на частните банки. За разлика от публичните такива, частните картели се отличават с това, че обикновено са базирани на споразумение между участниците в тях за реда и условията, при които членовете на картела преразпределят взаимна изгода. Тук следва да се отбележи, че по отношение на частни картели в повечето национални юрисдикции е изградено твърдото юридическо становище, че те представляват фактическо нарушаване на антитръстовите закони.

Правната теория застъпва виждането, че в дългосрочен план картелите представляват една неустойчива юридическа структура, тъй като те са вътрешно нестабилни поради желаното пазарното поведение на участниците в тях, обяснено от някои анализатори образно с понятието „дилемата на затворника”. Какво означава това? Напрактика всеки един член на картела би бил в състояние да направи по-голяма печалба, ако наруши картелното споразумение, като предложи услуги или произведе стоки в по-голямо количество или на по-ниска цена от тази, определена между членовете на картела. Въпреки това обаче, поради определени специфики на пазарната конюктура никой от членовете по споразумението обикновено не го нарушава, тъй като самостоятелното му търговско поведение може да се овенчае с твърде големи финансови рискове, който са редуцирани в рамките на картела. Различните пазарни стратегии на участниците в картела като поведенчески модел лесно обясняват факта, защо един картел е трудно да се поддържа в дългосрочен план. Емпиричните изследвания, направени от едни от най-известни юристи на 20-ти век са установили, че средната продължителност на съществуване на откритите функциониращи картели е от 5 до 8 години. Въпреки това винаги има и изключения - един от най-знаменитите частни картели в света е просъществувал точно 134 години преди неговото разформироване. Това е чаеният картел „Индия - Пакистан – Бангладеж – Сейлон”, който е основан през 1875г. и съществуването му продължава до 2008г., когато под натиска на индийската Комисия за конкуренцията, страните членки на картела решават да „преустановят доставките по договорените операции”. Антитръстово законодателство. Американското антитръстово законодателство е едно от най-старите в света, като в основите му стои т.нар „Шърман антитръст акт” от 1890г. Той поставя извън закона всички договори, комбинации и конспирации, които необосновано ограничават търговията между, включително и картелни нарушения, като например фиксиране на цените, опорочаване на тръжните оферти, както и разпределението на клиенти. Нарушенията, касаещи „Шърман антитръст акт”, включващи споразумения между конкуренти обикновено са наказуеми като федерални престъпления.

Правото на Европейския съюз също изрично забранява картелите и свързаните с тях практики в чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност(ДЕО) от 26.03.1957г., извистен още като „Договорът от Рим”. В последствие този договор е ревизиран от Договорът от Лисабон, приет на 17.12.2007г. и от един Протокол относно вътрешния пазар и конкуренцията. В крйна сметка като несъвместими практики с общия пазар се забраняват всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар, и по-специално тези, които: (А) пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други търговски условия (Б) ограничават или контролират производството, пазарите, техническото развитие или инвестициите (В) разпределяне на пазари или източници на снабдяване (Г) прилагат различни условия към равностойни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в неизгодно конкурентно положение; (Д) поставят сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения, че по своя характер или съгласно търговските обичаи, нямат връзка с предмета на тези договори Всички така визирани споразумения или решения са забранени и поради това са нищожни, т.е не пораждат правно действие между страните. Член 81 ДЕО изрично забранява определянето на цените и ограничаването (контрола) на производството - двата най-срещани вида картелно съглашателство. Правото на ЕС в областта на конкуренцията притежава регламенти, определящи размера на глобите за всеки вид картел, както и за т.нар „политиката на снизходителност” - т.е какво се случва с една фирма, участничка в картел, ако тя денонсира споразумението за тайно споразумение и освобождаването и от отговорност в този контекст. Този механизъм е помогнал много за разкриване на картелни споразумения в ЕС.

Картелните споразумения в българското право. Комисията за защита на конкуренцията е особената юрисдикция в Република България, която решава спорове, свързани с картелните споразумения. КЗК вече има значителна практика в разкриването и санкционирането на картелни съглашения в България, като някои от решенията на комисията(които по-късно са атакувани пред ВАС) са коментирани в различни нюанси в публичното пространство. Правната регламентация, касаеща антитръстовото законодателство е залегнала в Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК). Този нормативен акт императивно формулира картелите като споразумения и/или съгласувани практики между две или повече предприятия - конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби или разпределяне на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане на обществени поръчки. Участието на търговски субекти в картел, осъществява фактическия състав на нарушение на чл. 15 от ЗЗК, а когато картелът засяга или хипотетично може да засегне търговията между държавите – членки на ЕС – говорим и за деяние, осъществяващо нормата на чл. 81 от ДЕО. Българското антитръстово законодателство приема изрично, че чрез картелните споразумения се осъществяват едни от най-тежките нарушения на правилата на конкуренция, като предприятията - участници в картели нанасят сериозни преки вреди на икономиката, заетостта и на потребителите в частност, тъй като чрез картела те могат да повишават цените на стоките и услугите, да ограничават доставките и възможността за избор. Законът за защита на конкуренцията и Методиката за определяне на санкциите, налагани по ЗЗК, предвиждат най-високите санкции за участниците в картели. Картелите се квалифицират от ЗЗК като „тежки” нарушения на антитръстовото законодателство. При тях максималният размер на определяната санкция може да достигне до 10% от стойността на оборота на търговското дружество нарушител за предходната финансова година. При изчисляване на санкцията се взимат предвид съвкупност от фактори - продължителността на нарушението, утежняващите и смекчаващи обстоятелства и т.н. Основният размер на санкцията може да бъде увеличена за постигане на възпиращ ефект с до 25%, когато картелът представлява нарушение и на чл. 81 от ДЕО. ЗЗК също предоставя политика за снизходителност, като дава възможност на предприятията – участници в таен картел, които признаят пред КЗК за участието си и предоставят изискваните доказателства, да получат или пълно освобождаване от санкция, или значително намаляване на санкциите, които в противен случай биха били наложени за извършването на това нарушение на правото на конкуренция. По този начин се увеличават възможностите на Комисията да разкрие и преустанови действието на картелите, които нанасят значителни вреди на благосъстоянието на потребителите и икономическото развитие.Тази възможност и конкретните условия за упражняването и са визирани в чл. 101 на ЗЗК и в приетите с Решение на Комисията №112/10.02.2009г. „Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкциите” и правилата за прилагането й. Законът за защита на конкуренцията, програмата и правилата заедно формират правната рамка на политиката на Комисията за защита на конкуренцията по освобождаване от санкция или намаляване на санкциите в случай на участие на предприятията в таен картел.

 

Автор: адв.Атанас Костов

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Вижте ни във Facebook