Работно време:
Пон - Пет: 9:00 - 18:00
Телефон:
+359 888 915 215
E-mail:
office@kantorite.bg

Публикации

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

 

Правото на заявяване по национална заявка за патент принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Всеки заявител, който има постоянен адрес или седалище в Република България, може да подаде заявка за патент в Патентното ведомство лично или чрез местен представител по индустриална собственост. Заявител, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, е длъжен да подаде заявка за патент в Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на заявление за патент, съдържащо наименованието на изобретението, име и адрес на заявителя, име и адрес на изобретателя както и описание на изобретението, разкриващо неговата същност, претенции, чертежи (ако е необходимо за поясняване), и реферат. Необходимо е към заявката да се представи и декларация за действителните изобретатели, когато заявителят е различен от изобретателя. Ако заявката е подадена чрез представител по индустриална собственост, в заявлението се посочва неговото име и адрес, и към заявката се прилага пълномощно. Когато се претендира за приоритет, в заявлението се вписват номерът, датата и страната на приоритетния документ. Необходимо е към заявката да се представи и приоритетно свидетелство. Ако заявителят е готов да предостави лицензия, се прилага и декларация за лицензионна готовност.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

 

Заявители на търговски марки могат да бъдат както български физически и юридически лица, така и чуждестранни такива, като чуждите физически и юридически лица извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. Българският закон не изисква заявителят непременно да е производствено или търговско предприятие, което да произвежда или търгува със стоките, съответно да извършва услугите, за които желае да регистрира марката.

За получаване на регистрация на търговска марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България - директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни. При подаване чрез факс, оригиналите на документите трябва да бъдат получени в Патентното ведомство в едномесечен срок от датата на факса. Върху изпратените оригинални документи трябва ясно да бъде отбелязана датата на изпращането на факса.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Общоизвестността на една търговска марка се определя на база законовата рамка на чл.50а от ЗМГО. Законът за марките и географските означения в чл.50а, ал.2 определя два начина за обявяване на дадена марка за общоизвестна или ползваща се с известност:

- на базата на инициирано съдебно производство по общия исков ред. Родовата подсъдност за разглеждане на този тип установителни искове в областта на марковото право е прерогатив на Софийски градски съд;

- на базата на инициирано администартивно производство, по искане на лице с правен интерес -  процес, който се развива пред Патентното ведомство като административен орган, с компетентност в марковото право. Искането за обявяване на марка за общоизвестна или ползваща се с известност по административен ред, може да бъде инициирано само в рмките на производството по опозиция или в производство по искане за заличаване на регистрация на търговска марка.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

 

Нелоялна конкуренция представлява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Канторите.бг в лицето на адвокат Атанас Костов има дългогодишна практика по казуси с предмет нелоялна конкуренция, касаещи процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) и Върховен административен съд(ВАС). Адвокат Костов има и научен принос по развитието на доктрината по темта, тъй като е автор на редица статии и публикации с фокус върху нелоялната конкуренция, които спомагат за решаване на конкретни практически проблеми в областта на конкурентното право.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Увод. Либерализирането на банковия сектор към криптовалутите и най-вече към стоящата зад тях блокчейн технология, показва че бавно финансовия пазар разчупва черупката на неразбирането към новите онлайн правни механизми, водещи до софтуерно верифициране на всяка брънка в една правна сделка. Според мен самите криптовалути (като спекулативен инструмент) в близко бъдеще са обречени на тотален срив до номинала от един долар за конкретно крипто( например “биткойн”), но технологията блокчейн, като иновативен бизнес модел и правен инструмент за извършване на търговски сделки онлайн, тепърва ще се развива технологично и ще навлиза в различни сфери на обществения живот – финанси, право, здравеопазване, образование, творчески индустрии, публичен сектор. Доказателство за верността на казаното е, че към настоящия момент може би най-голямата банка в света – американската “Bank of America”, e заявила общо 50-ет патента в областта на блокчейн технологиите, обслужващи банковия и финансов сектор. На второ място по заявени такива блокчейн патенти в САЩ е компютърният гигант IBM, който логично заявява интерес в тази индустрия, тъй като от години е основният хардуерен доставчик(на различни видове компютърна техника) за хиляди банки по света.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Обичайно, когато липсва изпълнение от страна на длъжника по един договор, кредиторът се снабдява с изпълнителен лист и инициира изпълнително дело, за да удовлетвори вземането си. Интересен е въпросът какво ще стане с вече образувания изпълнителния процес, ако взискателят и длъжникът сключат споразумение, с което преструктурират дълга и длъжника започне да плаща съгласно споразумението директно на взискателя, а не на съдебния изпълнител. В решение 501 от 21.12.2017г. по гр. дело № 851/2017г. по описа на Пазарджишки окръжен съд се приема, че няма как да изтече двугодишния срок предвиден в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ако по сключеното споразумение между страните се е извършвало плащане, макар и по изпълнителното дело да не са предприемани каквито и да е действия или да са постъпвали суми.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Общи положения.

За двойно данъчно облагане говорим котато за един и същ реализиран доход, едно лице се облага с идентични данъци в две или повече държави.

Видът на доходите подлежащи на облагане в една страна са предмет на вътрешното законодателство.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

 

Като имитация би могло да се квалифицира всяко едно умишлено недобросъвестно поведение на даден правен субект, насочено към наподобяване на наименования, текст, визия, функционалност, както и други специфични качества, водещи до отличителност и оригиналност, с които се ползва дадена стока или услуга, с цел заблуда на потребителя относно произхода и качествените характеристики на потребявания от него продукт.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

София, 22 декември 2014 година

Върховният касационен съд на Република БългарияОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА

с участието на секретаря Румяна Виденова

сложи на разглеждане тълкувателно дело No по описа за 2014 година, докладвано от съдия ЛИДИЯ СТОЯНОВА

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

В 21 век, в който почти всеки един бизнес е и електронен такъв, дистанционното уговаряне и сключване на съглашения между различните правни субекти e ключов момент в онлайн търговията със стоки и услуги. От тази гледна точка съставянето на ясни и точни общи условия предоставя на всеки сайт наложителната опция потребителят да е сигурен с кой сключва един договор онлайн, при какви условия, какви са неговите права и задължения в това съглашение и какъв ще е резултатът от него. От тук следват и основните елементи на общите условия, които ще разгледаме в настоящето изложение в детайл, с цел да Ви насочим към правилното Ви поведение, водещо към тяхното формиране и структуриране.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

гр.София, 6 ноември 2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия , в съдебно заседание на 17 октомври 2013 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия

докладвано от съдия Елеонора Чаначева и съдия Албена Бонева

Тълкувателно дело No 6/2012г. е образувано с разпореждания от 31. 07. 2012 г., 04. 09. 2012 г. и 21. 01. 2013 г. на председателя на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданска и търговска колегия по следните въпроси:

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Теорията и практиката в патентното право застъпват виждането, че доктринално и фактически триизмерната марка и промишления дизайн реално постигат един и същи юридически резултат – защитата на визията на дадено изделие. Разликите обаче в правните последици от регистрацията на двата обекта на интелектуална собственост са съществени и следва да бъдат изследвани в дълбочина, с оглед правилното структуриране на дадено стратегическо решение, относно най-адекватния способ за защита, подведен към конкретен казус. От тази гледна точка намирам настоящата тема за особено интересна, защото тя стои в основата на решаване на юридически проблеми от теоретично и практическо естество, които касаят правилната регистрация на визията на даден продукт, в зависимост от няколко важни критерия:

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

 

В 21 век буквално всеки един социален, бизнес, политически и културен аспект на живота е опосреден от онлайн пространството. Това означава, че зад всяка ежедневна деятелност стои онлайн платформа - сайт, блог, интернет мобилно приложение  и т.н. Българската социална действителност сочи, че нарушенията/престъпленията насочени към копиране, използване, възпроизвеждане, разпостранение, “хакване”, нарушаване на целостта и функционирането на авторски произведения онлайн, е практика, която е напълно неглижирана, неуредена законодателно и съответно лишена от каквато и да е ясно структурирана законодателно санкция, съответно превенция. Коректно е да отбележа, че в българското законодателство съществуват някои правни норми, които касаят коментираната тематика, но те се намират в различни материални закони и предвиждат отделни абстрактни хипотези, които не комуникират помежду си и по този начин остават едни “осакатени” правни конструкции без реално практическо значение. Всичко това естествено води и до тоталната безрезултатност и почти нулева ефективност в работата на специализираните органи за превенция в лицето например на сектор “Компютърни престъпления” към ГДБОП, обусловена най-вече от липсата на адекватна законодателна рамка от материалноправна гледна точка и съответно липсата на правомощия от процесуалноправна гледна точка.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и другият съпруг не е съгласен бракът да се прекрати по взаимно съгласие. Непълнолетен или ограничено запретен съпругможе сам да предяви иск за развод, както и да бъде ответник по иск за развод.

Съпругът, който желае прекратяването на брака подава писмена молба до районния съд, в която посочва своите имена, адрес и ЕГН и имената и адреса на ответника. В молбата се излагат изчерпателно фактите от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ако изброяването не е изчерпателно и има основания, които не са посочени, но са настъпили до приключване на устните състезания и са станали известни на съпруга, те не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод в случай, че съдът отхвърли иска за развод.

С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, когато има ненавършили пълнолетие деца, личните отношения между децата и родителите, издръжката на децата, ползването на семейното жилище след развода, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Гр.София, 29 януари 2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 6 декември 2012 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:

ТАНЯ РАЙКОВСКА ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ

на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ БОЙКА СТОИЛОВА ДАРИЯ ПРОДАНОВА  

при участието на секретаря Борислава Лазарова постави на разглеждане тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия Таня Райковска и съдия Борислав Белазелков Тълкувателно дело № 4/2012 е образувано с разпореждане от 09.05.2012 година на Председателя на Върховния касационен съд по предложение на тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, І отделение по т. д. № 784/2010 година - Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия да приеме тълкувателно решение по реда на чл. 292 ГПК, поради противоречива съдебна практика по въпроса:

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Социалната мрежа „Фейсбук” се превърна в обществен феномен, който кумулира в себе си голяма част от съвременния обществен, бизнес и културен живот на планетата. Предисторията сочи, че сайтът е създаден от Марк Елиът Зукърбърг, определян още в ранната си тинейджърска възраст като гениален програмист, създател на проекти като „Zucknet“(примитивна версия на АОЛ инстант месинджър), медиа плейър, наречен „Synapse Media player”(към който е проявяван интерес от „Майкрософт”), програмата „Course Match“, която помага на студенти да избират учебни курсове, както и т.нар „първи Фейсбук” – сайтът „Facemash“(„Фейсмаш”). Този интернет портал представлява програма, даваща опция за сравняване на снимки на състуденти и избиране на този, който е „по-готин”. „Facemash“ съществува само един уикенд, тъй като огромния трафик пренатоварва сайта и това води до временно прекъсване на интернет в Харвард(където Зукърбърг е студент). Постфактум Зукърбърг е критикуван за това от студентския вестник, както и от състудентите си, тъй като са използвании техни снимки без нужното за това разрешение по закон. Отчитайки тези негативи, Марк Зукърбърг започва програмирането на „Фейсбук”, който е качен в интернет пространството от студентската му стая в Харвард на 4 февруари 2004г. Към настоящия момент интернет порталът е собственост на фирмата „Фейсбук инкорпорейтед”, базирана в Силициевата долина, Калифорния, САЩ. На 21 юли 2010 г., обявеният за най-младия милиардер в САЩ - Марк Зукърбърг(6.9 милиарда долара лични авоари) съобщава официално, че сайтът е достигнал 500 милиона потребители по света. Интересен факт е, че през 2010 г. Стивън Леви - автор на книгата „Хакери: Героите на компютърната революция“, казва в изданието, че Зукърбърг се описва като „хакер“. Поради това към настоящия момент фирмата „Фейсбук инкорпорейтед” провежда на всеки два месеца т.нар състезание „hackathons“. Целта е участниците за една нощ да програмират, представят и завършат определен софтуерен проект. От „Фейсбук” предоставят на състезателите музика, храна и бира, като на събитието обикновено присъстват участници в сайта, включително и Зукърбърг.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

 

Бих искал още в началото да фокусирам вниманието ви върху обективния факт, че разпоредителните сделки и правният статус на домейните с разширението, което индивидуализира дадена държава (в случая “.bg” или “.бг”), би следвало да е регламентирана законово дейност, която в цял свят се упражнява от суверена. Започвам изложението си с това обяснение, тъй като то стои в основата на проблема, който ще е обект на детайлно обследване тук и който странно защо е невидим на прима виста за повечето институции и правни субекти в България. Те се сблъскват с него, когато съответният субект е загубил правата си върху даден домейн или пък когато от своя страна държавните институции (визирам най-вече съдилищата) се оказват законово парирани да решат казус, касаещ проблемна интелектуална собственост върху домейн. В едно от последните ми дела пред Върховния касационен съд (ВКС) по повода, обърнах съвсем добронамерено внимание на състава, че тези казуси не следва да бъдат игнорирани с лека ръка, тъй като зад тях стои съществен публичен, бизнес и социален интерес, който следва обективно да бъде защитен чрез налагане на една ясна и законодателно базирана съдебна практика в интерес на гражданите и търговските субекти на Република България. Мисля, че не бях разбран (или чут) от ВКС, но според мен в конкретния случай конфликтът не е породен пряко от правоприлагането, а от липсата на законодателно изграден механизъм у нас, който точно и ясно да регламентира правния статус на домейн имената, разпореждането и недобросъвестните практики с тях, тъй като именно празнотата в законодателна рамка поставя на дневен ред абсолютния национален юридически ноу сенс в България по темата, който ще е обект на тази статия и надявам се на една бъдеща, крайно належаща законодателна инициатива.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти като “ZARA”(оценена на 66 милиарда долара), “Luxottica Group” (това е най-голямата компания за производство на очила под марките “Hut”, “Ray-Ban” и “Oakley”, “Burberry”, “Chanel”, “Prada” и “Versace” – оценена на 30 милиарда долара), “LVMH” (притежава 70 луксозни марки от ранга на “Louis Vuitton” и “Hennessy” – оценена на 28 милиарда долара), “H&M”( оценена на 26 милиарда долара) и т.н. Зад търговския успех на тези фирми естествено стои закрилата, осигурена им от тяхната интелектуална собственост, която стриктно се отстоява в цял свят. Начинът, по който тази защита е структурирана като законодателна база и практика е предмет на настоящата статия.

1.Авторското право и модата. Съгласно принципите на Бернската конвенция всяко оригинално, авторско произведение автоматично бива защитено от авторското право в цял свят, като това се отнася и за произведенията на модния дизайн съгласно чл.2, ал.7 от конвенцията. Очевидно е, че авторскоправният обектът на защита, който касае модата това е художественият дизайн на всяка една дреха, обувка, шапка или колан, както и части от нея. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари. Всяко законодателство изгражда в този контекс и определени специфични правила.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 22 май 2014 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ

постави на разглеждане тълкувателно дело No 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия Красимир Влахов и съдия Тотка Калчева.

Тълкувателното дело е образувано на основание чл.125 ЗСВ с разпореждане от 11.02.2013 г. на председателя на ВКС, допълнено с разпореждания от 13.06.2013 г. и от 30.10.2013 г., за постановяване на тълкувателно решение по следните въпроси, свързани със заповедното производство, по които е налице противоречива практика на съдилищата, а именно:

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Общи положения. Правото на приоритет е ограничено във времето субективно право на заявителя на търговска марка, базирано на една вече депозирана по-ранна – фактически първа заявка за търговска марка. Чисто технически разгледано, именно чрез правото на приоритет се дава възможност на заявителя да подаде последваща заявка по национален или международен ред за същата вече заявена търговска марка, чиито правен ефект възниква от датата на подаване на първото заявление. При подаване на последващата(втора) заявка, заявителят трябва да се позове на приоритета на първата заявка, за да се възползва от правото за посочване на приоритетната дата. Императивно правило е че правото на приоритет принадлежи на заявителя – юридическо или физическо лице или на неговия правоприемник.

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

 

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 21 май 2015 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:

ТАНЯ РАЙКОВСКА

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия

докладвано от съдия БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

logo-foote1r.png
Пловдив
ул. Цоко Каблешков 10, ет.2
+359888915215
office@kantorite.bg
© 2019 Kantorite.bg. Всички права запазени. Уеб дизайн CreateDesigns